27.11.2005 Сериозно изнврвен поради не си спомням каква причина... Депресария на воля!
Това не е опит за някаква изява на това колко аз мога да пиша и колко не. Това просто е един опит за биографичен разказ с художествени елементи, който ми е нужен да го “излея” на лист хартия, защото твърде много време стой заключен в мен. Ето го и него...
Какво трябва да разбирам аз под депресия? Какво трябва да значи “Аз съм в депресия, оставете ме на мира.” Това подяволите не е ли някакъв мой отчая опит да избягам и приема релаността такава каквато е. Какво знам аз за живота.. може би нищо, може би достатъчно. А дори може целия ми живот да е един разнообразен сън на някой друг човек.. Не честно ви питам не сте ли се замисляли, че живота, който живеете всъшност не е вашия, а е просто някакъв откачен сън на друг човек. Е аз мога да заявя, че съм. Скоро не бях си го помислял, но и скоро не бях се чувствал толкова ужасно както в момента. Дори не знам и защо го правя, дори не виждам и “големия” смисъл в моментните си действия. Сякаш не мога да мисля трезво и да преценя кое е правилно и кое неправилно. Или пък не искам да го направя. Понякога пък много добре знаем какво причиняваме с точно тези думи, мислим си, че така ще е по-добре, но като не ти потръгне както трябва почваш да съжаляваш за това. Защо? Защо го правиш? Заради нещо, което не си имал, а искаш да го имаш? Заради някакви твои болни мечти и свят-утопия, в който ти искаш да живееш? Еми идва момента на точните думи, на не точното място, които така бързо те свалят в реалния мизерен живот, че почва чак глава да те боли. Почва сякаш циркуляр да минава през дясната половина на мозъка ти всеки път, когато си помислиш за именно тези думи и за човека, който ти ги е казал. И повярвайте ми болката ама никак никак не е приятна. Понякога се стига и до доста сериозно олюлюване и за това личен съвет давам на хората, които четат това и изпитват нещо подобно – Пресичайте само на зелено, не стойте на тераси на висок етаж, от които има вероятност да паднете. Та така де.. самото изживяване на тази вътрешна болка няма да можете да я сравните с външната по никакъв начин. Те са просто две несъвместими неща, но все пак ние продължаваме и продължаваме да си причиняваме външна болка, за да намалим вътрешната наречена любов. Е който не го знае, аз ще му го кажа : От любовта боли. Боли не само когато я изгубиш, боли и тогава когато тя е до теб, но все пак трябва да преглъщаш какво ли не. Боли и тогава, когото се бориш за любовта си. От мен да знаете и друго.. любов насила, не е любов. Ако другия не иска да е с теб, ти рано или късно ще го разбереш и ще го осъзнаеш. Колкото и глупав и сляп да си, ще го разбереш. Идва момента и на това, че понякога казваме думи, от които много ни боли, но все пак трябва да ги споделим. Трябва не защото така е по-лесно, а защото така е било писано. “Не те обичам вече.” Какво е това?! Не от това не боли, не боли, защото ти не го осъзнаваш. Щом не го осъзнаваш значи то не може да изпълни предназначението си просто като думи. Обич и необич се показва и доказва, а не се казва. Човеко, ти който четеш тези изблици на и аз не знам на какво НЕ бъркай това, което чувстваш, с това което мислиш към/за даден човек. Не го бъркай, защото почват да стават недоразумения, почваш да се измъчваш, идва момент в който всичко това излиза наяве навъднъж. “Казана дума хвърлен, камък.” Време назад не се връща, така че бъди винаги, че имаш състояния, а не мисли. Любовта е състояние, а не просто мисъл, че някой те привлича с дадени качества. Състояние на духа, в което ти ама повярвай ми наистина не можеш да заспиваш по цели нощи, защото си мислиш единствено за човека, към който изпитваш “най-възвишеното чувство” и ама наистина храната спира да ти е вкусна, ако двамата не сте заедно. Аз това нещо съм го преживял веднъж, а сега за втори път го преживявам. Първия път тръгнах според мен по доста грешна посока. Реших да “одавя” мъката си. Но след много време осъзнах, че мъката я няма само докато си зверски пиян, а на сутринта, освен че си изпил всичките си пари, имаш ужасен махморлук, правил си Бог знае какво през нощта, не знаеш как и кога си се прибрал ама и на всичкото отгоре мъката си е пак там и те човърка ли човърка. “Клин клин избива.” Според мен това, това не е вярно, защото на тоя клин за да избие другия му е нужен чук. Чука сме ние. Ако сме решили, че наистина искаме да продължим напред, а не че просто трябва да продължим всичко си идва почти на мястото. Остава само малката раничка в сърцето ти, която се надяваш малко по малко да се затвори, а не пак да се инфектира и да стане онази огромна рана, от която ти почти нямаше сърце. Не е никак лесно да искаш да си с някого, а той да изка твърде обратното. Е та тогава вече ако не се осъзнаеш на време става опасно, защото както е казал Айнщайн “Има две безкрайни неща вселената и човешката простотия, само че за първото не съм сигурен.” Човекът е твърде сложно устроен и може да прави всякакви глупости, които са доста неприемливи с възможностите на организма му и водят до сериозни и трайни увреждания и смърт. И това е съвсем сериозно! Имам наблюдения върху такива хора и също и върху себе си и за това мога да го твърдя със сигурност. Е примерно аз сега доста време няма да мога да играя волейбол, заради една таква необмислена постъпка. В почти никаква връзка с написаното до тук искам да кажа, че аз се старая да избягвам всичко, от което явно започвам да ставам зависим. Еле алкохол, еле жени.. и такива ми ти работи. Всичко, с което прекаляваме ни пречи. Ако прекалиш с ягоди, ще ти стане гадно. Пък ягодите принципно са полезни. Така, че почти всички неща не могат да се делят на вредни и невредни. Вредни стават, когато станеш зависим от тях, а не когато ти е казано, че са такива.
Аз в момента водя борба със самия себе си за това какво искам и дали още го искам. Дали ама наистина си заслужава, както си мисля аз, да се боря за нещо или някого, за което знам или ми е казано, че смисъл да упорствам няма. Става единствено по-зле, тъй като не нараняваш само себе си ако то се провали, ами и другите хора. Много ама много изключителна грозна гледка е да гледаш как двама души, който са били много ама много близки, започват да се карат така жестоко, че са на ръба от това да не се видят повече и да си теглят по една майна. Аз съм участник в такъв двубой и повярвайте ми, малко са нещата, които са по-отвратителни от това да се караш с любим човек. Бъди искрен докрай, само ако знаеш, че няма какво да загубиш повече. Така е най-добре. Аз бях искрен докрай, без да бях загубил нищо. Сега нямам нищо! Сами си правете изводи........ Бях готов и в топовно гърло да скоча за едничката любов, смао че такава възможност така и не ми се предостави. Крилцата на безмерното щастие ми ги подрязаха още когато не се бях издигнал напълно, но все пак падането беше/е много болезнено. Не знам за напред живота какво ми е подготвил, но знам че дати като 1ви Август, 24 Август, 10 Септември, 16ти Септември дъъълго време ще ги помня. Ще се зачудите какви са те ли. Това са датите, на който съм се събирал и разделял с най-любимите ми в домоментия ми живот хора.. Предполагам обаче ще бъде доста продължаван с времето. Поне до времето, в което вече не съм осъзнал напълно, че такова нещо като щастие няма. Има само моменти илюзии на безтеглвност и опияненост.
Голяма загадка, която ме мъчи е има ли такова нещо като благородна лъжа? Дали тя не е просто израз на това, че правим така, че нас да ни заболи повече за да можем да предпазим другите от случващата се реалност.. За мен, честно да си кажа е начин да се освободим насъбралите си емоции по един по особен начин. До сега в живота си аз мисля, че съм направил една безкористна благородна лъжа. Болеше много от нея, но пък донякъде си заслужаваше. Повечето хора ми каза, че това, което съм направил е тъпо, че не си е заслужавало, но пък аз си знаех, че това съм аз, това е моя постъпка и не съжалявам за нея. Тогава бях поставил щастието на друг човек над моето собствено. За благото на други двама аз убих частица в себе си. Странна саможертва. Ето сега отново съм тръгнал по път, по който отричам част от себе си, която значи може би твърде много за мен, но така е най-добре за всички околни. По-добре, защото страданията и неухотите на повече хора, няма смисъл да се удължават заради моментното щастие на само един човек. Може би повечето от вас, които са се излъгали да прочетат до тук си мислят, че аз може би съм за някаква клиника за душевно болни хора. Може и така да е. Страннен съм признавам си. Различен от голяма част от обществото, но поне знам, че дори в този град съм срещал и други различаващи се от масата хора индивиди. Но пък знаете ли какво?! Аз обичам да съм различен. Различен съм, защото обичам да отстоявам своето и да бъда себе си възможно най-много. Има доста хора, на които това им е непознато. Те просто са сбор от няколко други характера и ако ги попиташ това защо е са го направили така или онова иначе, те в повечто случаи няма да могат да ти отговорят, защото това не е тяхно действие, нито тяхна мисъл. Те просто са “копие на копие на копие”. Не казвам, че не трябва да имаме някакъв пример на подражание, а казвам това, че идва момент, в който трябва да загърбим него и да продължим по един свой собствен път на осъзнаване. Колкото по-рано толкова по-добре (както е казано). “Trahit sua guemgue voluptas. – Всеки го води собствената му страст.” Това е един много точен цитат за последните ми мисли. Всеки прави това, което смята за добре, но все спазва някакви неписани правила. Ако искаш да се изкрещиш на улицата – изкрещи се! Къде пише, че това не е позволезно? Ако искаш да скачаш по главната алея – скачай. Ако искаш да гледаш театър, опера или концерт – гледай. Ако правиш нещо прави го заради себе си. Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си! Винаги мислите за силата, която носят думите, Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви! Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! А мечтите са нещо хубаво .
Не знам вие как сте, но аз лично много мразя хората без лично мнение. Тези, които винаги се съгласяват с общото мнение и не искат да изкажат тяхното, защото така е по-лесно. И какво като е по-лесно бе хора, мислите ли, че цял живот ще можете да мизерствате така. Понякога трябва да ви стане и на вас малко трудничко. Трябва понякога и вие да усетите тръпката на риска на това да се опълчите срещу общоприетото мнение. Така именно се раждат най-хубавите идеи. Онзи ходи в библиотеката, ходи на театър и опера, чете книги, може да се каже, че почти не пие – “Ау тоя е баси и гадния зубар. Мани го тоя е”. Другия ходи на Кариби, Екстрийм, Фобия и Будоар, хвали се колко кила ракия може да изпие без да го “хване” – “Малее тоя е супер готин.” Ето това са едни глупавите твърде неприемливи поне за мен “неписани правила”.Какво като веднъж дваж ви помислят за малко по-странен? Какво ако на вас не ви пука? Но разбира се вие не сте устроени така. Вие сте създадени за да робувате на установените неписани правила.
