Eeyore

Историята на един пощальон

2006-09-14T15:30:00.000-07:00

(Не ми се преписва началото на този незавършен разказа на кирилица..)

Vsi4ko zapo4va kogato edin 4ovek be v nujda. Toi prosto trqbva6e da "go" napravi. Nespirnata nujda go pritiska6e do stenata
kato lyja, koqto izliza na qve. I taka.. toi zapo4na. Pyrvo be onazi, onazi tolkova unikalna po vida si lelka. Ha.. lelka.. tq be
gospja gotova da napravi vsi4ko za "nego". Koi e nego li. Tova ostavq na va6eto vybrajenie. Vajnoto be, 4e Toi be oti6yl to4nopri neq. Naprejenieto v nego predi da pozvyni na vratata be ogromno. I nai-nakraq toi go napravi.. Toi pozvynq na Neq. Toi
nai-liubezno se predstavi, a tq vednaga prese4e negoviq podvig s dylbokata vyprositelna v negovoto na4inanie - "Kyv si ti be
i kakwo e tui deto mi go nosi6 ?".. Toi be tolkova nevinen.. i nai-nakraq prizna svoeto prizvannie - Po6talion (kurier)..
Mnogo vyprositelni biha vyzniknali ako toi nabyrzo ne be obqsnil za kakwo be izpraten . Tq go pogledna s doza razbirane, no vse
pak s nedoverie... Toi ostana u4uden, za6toto be spodelil vsi4ko, koeto mu be naredeno. Vse pak 4ove6kite vzaimootno6eniq nad-
delqha

Малкото глухарче

2006-09-14T09:21:00.000-07:00

Имало едно време една много далечна зелена полянка. Тя била толкова красива, че дори прекрасната утринна роса се срамувала да я докосне с хладния си полъх. Полянката била толкова съвършенна, че дори най-добрият писател и най-добрият художник с обединени усилия не биха могли да я опишат тъй пълно и тъй красиво както тя заслужава.
Та там живеели всякакви растениица. Кое от кое по-уханно и ненагледно. Там живеело и малкото глухарче. Красиво с това, че не може да бъде сравнено с никое друго. Едновременно тка еднакво с другите глухарчета, но също така различно до мозъка на тичинките си. Отличавал го прашецът в последните – невероятно фин и мек този прашец пътувал дълги години, за да пристигне вчера при глухарчето. Идвал от Египет. Той бил специално поръчан за малкото глухарче от неговия прадядо. Старията глухар от дълго време живеел далеч далеч от роднините си, защото той бил пътешественик, но неее от тези скучните дето само се шляят по риза из хотелите и от време на време отидат до близката горичка на „пътешествие”. Той бил от тези страстни привърженици на необикновенното. Дракони, пирамиди, рицари и свинксове.. това бил неговия живот и живота бил неговата страст.
Когато вчера рано вечерта прашецът пристигнал при малкото глухарче в малкия му глухарчески мозък се зародили нови, странни мисли. Без да знае защо, то сънувало едно необятно жълто море, в което обаче било твърде трудно да се потъне. Над морето бдял огромен мълчалив воин, полегнал с лапите напред и със смешна шапка на главата. Глухарчето се събудило с нов копнеж в глухарческото си уседнало сърчице. Сега то мечтаело да види със собствените си очи воина и жълтото море. То с месеци се разхубавявало, за да може някое красиво момиче да го хареса и откъсне, да го вземе със себе си в далечни земи, та глухарчето да открие своето жълто море.
То не знаело, но прашецът бил вълшебен. В него била заложена тайната на вечният копнеж по търсенето на твоето „нещо”. И докато не го намериш не ще бъдеш щастлив. А всеки иска да е щастлив. И с помощта на вълшебния прашец, можеш да видив твоето истинско „нещо” Но тъй като е толкова специален, той е охраняван дълбоко в недрата на пустинята на пустинята Садин. Но явно старият глухарл бе намерил начин да се добере до „него”. И Тъй като не беше имал възможността да бъде добър прадядо – това бе неговия голям подарък - Една разходка до света на мечтите.
Разбира се малкото глухарче не знеше нищо за това. Не го и вълнуваше – то просто искаше да намери своето жълто море. Един ден, след дъъълги месеци разхубавяване, стопанката на градината, в която живееше глухарчето, го откъсна, за да го сложи в красива ваза. От нея глухарчето научи, че тази вечер на гости ще идва виден учен-пътешественик. В него глухарчето видя своята първа (и по всяка вероятност последна) възможност да намери жълтото море. Цял ден то трепетно чакаше вечерята, а с нея – и скъпоценнията гостенин. Не по-различно бе и със стопанката на градината. По залез слънце, тя взе вазата с глухарчето, сгушено между красивите рози, сложи я на масата и отвори портите на дома си.
И ето гостът влезе. Глухарчето взе да трепти от вълнение. Една крачка по-близо до неговото жълто море. Тогава целия свят щеше да е негов. Какво по-хубаво от това да видиш нещото, за което мечтаеш вече толкова уникално много време. Та това беше сигурно половин глухарчески живот. Но то все си остава малкото красиво глухарче.
Вечерта се хареса на госта, вазата с прексрасните цветя – също. Малкото глухарче бе сгушено между тях и той така и не го забеляза. Тръгна си сит и доволен, за късмет получи от стопанката и една кърваво-червена роза. На следващата сутрин замина за Египет. Глухарчето остана самотно във вазата. С розите не се спогаждаха. Увяхна и погрозня, винаги будуваше, за да не сънува жълтото море. Това го състари. След 6 месеца глухарчето умря. Изхвърлиха съсухреното му стръкче на боклука. Там една черна котка по погрешка го погълна заедно с телцето на едно птиче. След изгрев тя заспа под един железен стоп. И сънува едно необятно жълто море. .......
by Eeyore and Denitsa

Историята на залеза и дървото

2006-08-16T06:20:00.000-07:00

Залезът беше тъжен. Защо ли.. Какво толкова можеше да сполети един залез. И все пак нещо не бе наред. Той твърде бързо скри очите си под воала на планината. Някой явно му бе казал тъжната истина. Или той сам бе я разбрал. Всъшност нито едно от двете нямаше значение, защото явно нещо имаше .. и то не му даваше мира.
Голямото дърво отсреща явно знаеше всично. Държанието му го издаваше. Беше обезпокоено и нервничеше наляво надясно. Ето .. ето залезът го забеляза и веднага почервеня от яд....... Взе да става страшно. Явно не само голямото дърво знаеше, защото сега и по-малките почнаха да си шушукат нещо и да търчат насам натам.Всички стана и явно замисляха нещо. Какво.. само един Бог знае. Залезът стана още по-червен. Всичко сочеше, че този ден няма да завърши без някоя голяма глупост. По-ниските дръвчета не смееха да помръднат, защото не искаха да взимат ничия страна....
Изведнъж той изчезна. Просто ейтака, сякаш бе капчица вода оставена на жарко слънце. Внезапното му изчезване сякаш трябваше да бъде зов за помощ, внимание. Но явно на голямото дърво не му пукаше особенно. То знаеше, че така или иначе утре пак ще се видят и ще се преструват, че нищо не е било.Защо да си прави труда за нещо повече като то и така си е добре. И така лека полека всичко потъна в тъмнина и само гласове в нощта. Гласовете на виновните, гласовете на наивните, гласът на самотата..

Нещото

2006-08-03T17:55:00.000-07:00

27.11.2005 Сериозно изнврвен поради не си спомням каква причина... Депресария на воля!

Това не е опит за някаква изява на това колко аз мога да пиша и колко не. Това просто е един опит за биографичен разказ с художествени елементи, който ми е нужен да го “излея” на лист хартия, защото твърде много време стой заключен в мен. Ето го и него...
Какво трябва да разбирам аз под депресия? Какво трябва да значи “Аз съм в депресия, оставете ме на мира.” Това подяволите не е ли някакъв мой отчая опит да избягам и приема релаността такава каквато е. Какво знам аз за живота.. може би нищо, може би достатъчно. А дори може целия ми живот да е един разнообразен сън на някой друг човек.. Не честно ви питам не сте ли се замисляли, че живота, който живеете всъшност не е вашия, а е просто някакъв откачен сън на друг човек. Е аз мога да заявя, че съм. Скоро не бях си го помислял, но и скоро не бях се чувствал толкова ужасно както в момента. Дори не знам и защо го правя, дори не виждам и “големия” смисъл в моментните си действия. Сякаш не мога да мисля трезво и да преценя кое е правилно и кое неправилно. Или пък не искам да го направя. Понякога пък много добре знаем какво причиняваме с точно тези думи, мислим си, че така ще е по-добре, но като не ти потръгне както трябва почваш да съжаляваш за това. Защо? Защо го правиш? Заради нещо, което не си имал, а искаш да го имаш? Заради някакви твои болни мечти и свят-утопия, в който ти искаш да живееш? Еми идва момента на точните думи, на не точното място, които така бързо те свалят в реалния мизерен живот, че почва чак глава да те боли. Почва сякаш циркуляр да минава през дясната половина на мозъка ти всеки път, когато си помислиш за именно тези думи и за човека, който ти ги е казал. И повярвайте ми болката ама никак никак не е приятна. Понякога се стига и до доста сериозно олюлюване и за това личен съвет давам на хората, които четат това и изпитват нещо подобно – Пресичайте само на зелено, не стойте на тераси на висок етаж, от които има вероятност да паднете. Та така де.. самото изживяване на тази вътрешна болка няма да можете да я сравните с външната по никакъв начин. Те са просто две несъвместими неща, но все пак ние продължаваме и продължаваме да си причиняваме външна болка, за да намалим вътрешната наречена любов. Е който не го знае, аз ще му го кажа : От любовта боли. Боли не само когато я изгубиш, боли и тогава когато тя е до теб, но все пак трябва да преглъщаш какво ли не. Боли и тогава, когото се бориш за любовта си. От мен да знаете и друго.. любов насила, не е любов. Ако другия не иска да е с теб, ти рано или късно ще го разбереш и ще го осъзнаеш. Колкото и глупав и сляп да си, ще го разбереш. Идва момента и на това, че понякога казваме думи, от които много ни боли, но все пак трябва да ги споделим. Трябва не защото така е по-лесно, а защото така е било писано. “Не те обичам вече.” Какво е това?! Не от това не боли, не боли, защото ти не го осъзнаваш. Щом не го осъзнаваш значи то не може да изпълни предназначението си просто като думи. Обич и необич се показва и доказва, а не се казва. Човеко, ти който четеш тези изблици на и аз не знам на какво НЕ бъркай това, което чувстваш, с това което мислиш към/за даден човек. Не го бъркай, защото почват да стават недоразумения, почваш да се измъчваш, идва момент в който всичко това излиза наяве навъднъж. “Казана дума хвърлен, камък.” Време назад не се връща, така че бъди винаги, че имаш състояния, а не мисли. Любовта е състояние, а не просто мисъл, че някой те привлича с дадени качества. Състояние на духа, в което ти ама повярвай ми наистина не можеш да заспиваш по цели нощи, защото си мислиш единствено за човека, към който изпитваш “най-възвишеното чувство” и ама наистина храната спира да ти е вкусна, ако двамата не сте заедно. Аз това нещо съм го преживял веднъж, а сега за втори път го преживявам. Първия път тръгнах според мен по доста грешна посока. Реших да “одавя” мъката си. Но след много време осъзнах, че мъката я няма само докато си зверски пиян, а на сутринта, освен че си изпил всичките си пари, имаш ужасен махморлук, правил си Бог знае какво през нощта, не знаеш как и кога си се прибрал ама и на всичкото отгоре мъката си е пак там и те човърка ли човърка. “Клин клин избива.” Според мен това, това не е вярно, защото на тоя клин за да избие другия му е нужен чук. Чука сме ние. Ако сме решили, че наистина искаме да продължим напред, а не че просто трябва да продължим всичко си идва почти на мястото. Остава само малката раничка в сърцето ти, която се надяваш малко по малко да се затвори, а не пак да се инфектира и да стане онази огромна рана, от която ти почти нямаше сърце. Не е никак лесно да искаш да си с някого, а той да изка твърде обратното. Е та тогава вече ако не се осъзнаеш на време става опасно, защото както е казал Айнщайн “Има две безкрайни неща вселената и човешката простотия, само че за първото не съм сигурен.” Човекът е твърде сложно устроен и може да прави всякакви глупости, които са доста неприемливи с възможностите на организма му и водят до сериозни и трайни увреждания и смърт. И това е съвсем сериозно! Имам наблюдения върху такива хора и също и върху себе си и за това мога да го твърдя със сигурност. Е примерно аз сега доста време няма да мога да играя волейбол, заради една таква необмислена постъпка. В почти никаква връзка с написаното до тук искам да кажа, че аз се старая да избягвам всичко, от което явно започвам да ставам зависим. Еле алкохол, еле жени.. и такива ми ти работи. Всичко, с което прекаляваме ни пречи. Ако прекалиш с ягоди, ще ти стане гадно. Пък ягодите принципно са полезни. Така, че почти всички неща не могат да се делят на вредни и невредни. Вредни стават, когато станеш зависим от тях, а не когато ти е казано, че са такива.
Аз в момента водя борба със самия себе си за това какво искам и дали още го искам. Дали ама наистина си заслужава, както си мисля аз, да се боря за нещо или някого, за което знам или ми е казано, че смисъл да упорствам няма. Става единствено по-зле, тъй като не нараняваш само себе си ако то се провали, ами и другите хора. Много ама много изключителна грозна гледка е да гледаш как двама души, който са били много ама много близки, започват да се карат така жестоко, че са на ръба от това да не се видят повече и да си теглят по една майна. Аз съм участник в такъв двубой и повярвайте ми, малко са нещата, които са по-отвратителни от това да се караш с любим човек. Бъди искрен докрай, само ако знаеш, че няма какво да загубиш повече. Така е най-добре. Аз бях искрен докрай, без да бях загубил нищо. Сега нямам нищо! Сами си правете изводи........ Бях готов и в топовно гърло да скоча за едничката любов, смао че такава възможност така и не ми се предостави. Крилцата на безмерното щастие ми ги подрязаха още когато не се бях издигнал напълно, но все пак падането беше/е много болезнено. Не знам за напред живота какво ми е подготвил, но знам че дати като 1ви Август, 24 Август, 10 Септември, 16ти Септември дъъълго време ще ги помня. Ще се зачудите какви са те ли. Това са датите, на който съм се събирал и разделял с най-любимите ми в домоментия ми живот хора.. Предполагам обаче ще бъде доста продължаван с времето. Поне до времето, в което вече не съм осъзнал напълно, че такова нещо като щастие няма. Има само моменти илюзии на безтеглвност и опияненост.
Голяма загадка, която ме мъчи е има ли такова нещо като благородна лъжа? Дали тя не е просто израз на това, че правим така, че нас да ни заболи повече за да можем да предпазим другите от случващата се реалност.. За мен, честно да си кажа е начин да се освободим насъбралите си емоции по един по особен начин. До сега в живота си аз мисля, че съм направил една безкористна благородна лъжа. Болеше много от нея, но пък донякъде си заслужаваше. Повечето хора ми каза, че това, което съм направил е тъпо, че не си е заслужавало, но пък аз си знаех, че това съм аз, това е моя постъпка и не съжалявам за нея. Тогава бях поставил щастието на друг човек над моето собствено. За благото на други двама аз убих частица в себе си. Странна саможертва. Ето сега отново съм тръгнал по път, по който отричам част от себе си, която значи може би твърде много за мен, но така е най-добре за всички околни. По-добре, защото страданията и неухотите на повече хора, няма смисъл да се удължават заради моментното щастие на само един човек. Може би повечето от вас, които са се излъгали да прочетат до тук си мислят, че аз може би съм за някаква клиника за душевно болни хора. Може и така да е. Страннен съм признавам си. Различен от голяма част от обществото, но поне знам, че дори в този град съм срещал и други различаващи се от масата хора индивиди. Но пък знаете ли какво?! Аз обичам да съм различен. Различен съм, защото обичам да отстоявам своето и да бъда себе си възможно най-много. Има доста хора, на които това им е непознато. Те просто са сбор от няколко други характера и ако ги попиташ това защо е са го направили така или онова иначе, те в повечто случаи няма да могат да ти отговорят, защото това не е тяхно действие, нито тяхна мисъл. Те просто са “копие на копие на копие”. Не казвам, че не трябва да имаме някакъв пример на подражание, а казвам това, че идва момент, в който трябва да загърбим него и да продължим по един свой собствен път на осъзнаване. Колкото по-рано толкова по-добре (както е казано). “Trahit sua guemgue voluptas. – Всеки го води собствената му страст.” Това е един много точен цитат за последните ми мисли. Всеки прави това, което смята за добре, но все спазва някакви неписани правила. Ако искаш да се изкрещиш на улицата – изкрещи се! Къде пише, че това не е позволезно? Ако искаш да скачаш по главната алея – скачай. Ако искаш да гледаш театър, опера или концерт – гледай. Ако правиш нещо прави го заради себе си. Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си! Винаги мислите за силата, която носят думите, Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви! Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! А мечтите са нещо хубаво .
Не знам вие как сте, но аз лично много мразя хората без лично мнение. Тези, които винаги се съгласяват с общото мнение и не искат да изкажат тяхното, защото така е по-лесно. И какво като е по-лесно бе хора, мислите ли, че цял живот ще можете да мизерствате така. Понякога трябва да ви стане и на вас малко трудничко. Трябва понякога и вие да усетите тръпката на риска на това да се опълчите срещу общоприетото мнение. Така именно се раждат най-хубавите идеи. Онзи ходи в библиотеката, ходи на театър и опера, чете книги, може да се каже, че почти не пие – “Ау тоя е баси и гадния зубар. Мани го тоя е”. Другия ходи на Кариби, Екстрийм, Фобия и Будоар, хвали се колко кила ракия може да изпие без да го “хване” – “Малее тоя е супер готин.” Ето това са едни глупавите твърде неприемливи поне за мен “неписани правила”.Какво като веднъж дваж ви помислят за малко по-странен? Какво ако на вас не ви пука? Но разбира се вие не сте устроени така. Вие сте създадени за да робувате на установените неписани правила.

Аз.. или жалък опит за частично такова

2006-08-03T17:54:00.000-07:00

Не мога да пиша проницателно, не се и опитвам. Това, което правя е.. един вид престъпване на границите на това, което не изричам. Е да вярно е че понякога ми се получават нещата, но .. не че не съм ги показвал на 1000 човека, но вече ми е писнало да парадирам с това, което съм написал преди, защото съм ги писал преди време и те.. не те, аз не съм човека, който съм бил тогава. Те са си същите. Чудното е защо наистина трябва да съм повлиян от твърде голяма емоция за да излезне нещо свястно като цяло.. от моите ръце. Има гении, има и гении на труда. Няма да ставам нито едно от двете. За това моля да не бъда “съден” за нещата, които евентуално някога бих написал.
Знам, че много много много обичам пиано. ( лелее тази песен я въртя 4ти път и няма омръзване - http://www.free.bol.bg/vegetto/Naruto/Naruto%20OST/3.%20The%20Naruto%20Official%20Sound%20Track/14%20-%20Toshiro%20Masuda%20-%20Grief%20and%20Sorrow.mp3 ) Макар и някой да твърдят, че не съм амузикален съм им казал, че докато не намерят някой доста солиден аргумент да ме убедят в противното.. аз ще продължавам да си живея с моите си вярвания. Знам, че обичам майка ми, баща ми и сестрата... е и себе си естествено. Доста обичам себе си, не заради това, което мога да бъда, а заради това, което бях, което после станах и това което сега съм... и надявам се ще пребъда. Понякога.. честен до болка, понякога просто вече не обича да лъже, но премълчава части от истината. Понякога обичам да си играя с умовете на хората, но само в положителна посока.. т.е. да им помагам. Случва ми се понякога и да не е така, но това са твърде редки случай на слабост. По-лошото е не това, че си играя с умовете, а че ми се получава. Нещо като природна даденост, на която не мога да дам разумно обяснение. Сега му е момента да ти/ви дам да четете онова, за което смятам, че ще кажете “Дъъъ”

Солидарност

2006-07-28T20:49:00.000-07:00

Ей сега се прибирам (6.30 а.м.) и то защо... ами от солидарност, как защо. Някоя моя позната сега ще ставада пътува и аз сега.. от солидарност към нея сега се прибирам да спя. Ехееее иначе още в 10 да си бях в леглото, но нали все пак трябва да се спазва някакъв етикет и за това съм принуден да бодувам цяла нощ.. за да може нали другите и те да се чувстват.. удовлетворени :D. Абе сигурно има и по-жалки оправдания защо не се прибрах тази вечер, но в момента не се сещам за тях. Дори се чудя защо в този ранен час аз не съм в леглото си да спя, а пиша глупости в интернет, които.. освен мен май никой друг не ги чете........ Добро утро и лека нощ.

Който пие зло не мисли.

2006-07-25T15:01:00.000-07:00

Ее страшна метафора ми дойде след едно изречение тази вечер.. добре де - поредица от изречения. Накратко ставаш дума за това, че човек е господар на съдбата си и че може да сложи точка когато реши. А аз казах, че "Всеки е господар на съдбата си ако е достатъчно грамотен за да знае къде да сложи препинателните знаци." ... баси и метафората. Липсата на алкохол ме води до странни състояния на духа... Но няма.. няма да пия пък. Ще ставам le parkour.

so insomniac

2006-07-22T19:32:00.000-07:00

Какво подяволите трябва да направя за да ми се приспи :|... Вярно, че се прибрах в 3.30 , но имах много доброто желание да си пусна филм и да заспя след 10 минутки, а то се оказа, че филма е интересен. Но за това пък в момента наблюдавам адски красив изгрев. Все още се вижда луната и слънцето е изгряло на нещо като пластове и съжалявам, че нямам някакво фото под ръка да го снимам за да мога да се хваля после :D. Сега дилемата е дали да изпия още едно кафе и да се чудя какво да правя, защото никой нормален уважаващ себе си тийнейджър не е онлайн в малките-големи часове... или да се опитам все пак да заспа и да се събудя за следобедна закуска и пак да пропусна целия ден..... Сега потърсих някакви снимки на изгреви и този на картинката е гоооре-долу като този, който наблюдавам ( само че моя е пъти по-хубав :O)

2006-07-22T02:53:00.000-07:00

Ако си мислите, че всичко върви на зле... да знаете, че винаги може и по-зле да стане. Няма най-зле.. има са по-по-зле. Ще поливаме докато можем, а след това пък.. ще гледаме другите как поливат. Тъпо тъпо тъпо тъпо .... тъпо.

Request

2006-07-21T00:58:00.000-07:00

Ами до преди седмица дори не знаех какво е това блог и има ли то почва у нас. След като разгледах такивата на няколкото приятели забелязах, че всеки го ползва за различни цели, но всички се обединяват върху това, което Симона ми каза - нещо като твой дневник само, че не чак толкова личен, защото всички могат да го прочетат. Аз съм си правил нещо доста подобно, но е в интернет пространството, а във формата на word файлчета. Дори може и някой път да постна нещо от там - тук, но за предпочитане на читателя е да не го правя, защото има голяма възможност той да направи - Дъъъ...
Мисля, че като за първи пост стига толкова.